Има експедиции, които правят заглавия по световните медии, и има изпитания, които ти показват от какво наистина си направен. В свят, свикнал да наблюдава събитията от екрана на телефона си, Пожарният факултет към Академията на МВР организира арена, където компромиси няма. Години наред това ежегодно пожарникарско предизвикателство е запазена територия за курсанти и професионални служители на ГДПБЗН и районните служби.
Досега.
Тази година екипът ни реши да провери докъде се простира нашата собствена „диагноза“ и се впусна в състезанието рамо до рамо с професионалистите. И то не от любопитство, а в пълно бойно снаряжение.
Разходка в открито космическо пространство (с пожарникарски ботуши)
Ако сте се чудили какво е усещането да влезеш в екстремна среда, представете си следното: облечен си в тежка трудногорима униформа за структурни пожари, на краката ти тежат масивни пожарникарски ботуши, ръцете ти са в ръкавици, главата е в каска и маска… и всяко вдишване зависи изцяло от въздушно-дихателния апарат (ВДА) на гърба ти.
Цялото трасе се преминава на максимални обороти, докато кислородът в бутилката ти подсказва с всяко сухо издишване, че времето е ценно. Това не е просто тест за физическа издръжливост; това е чист психологически диалог със собствените ти лимити.
Анатомия на едно екстремно трасе
Трасето не прощава нищо и тества всяка мускулна група в тялото по безкомпромисен сценарий. Всичко започва с бърз спринт под пара, докато носиш навит на двойно руло главен шланг, тежащ колкото малък мечок, последван от брутално избутване на тежка гума с чук — перфектният начин да излееш напрежението от работната седмица. Следва щурм към втория етаж с два малки шланга на рамо и прецизно изтегляне на друг главен шланг през парапета с въже. Светкавичното слизане по стълбите те извежда навън срещу следващия звяр: шлангова линия под налягане, пълна с вода, с която трябва да стигнеш до обозначено място и с мощна струя да повалиш мишена. За финал остава извличането на тежък „пострадал“ (чучело) до заветната финална линия, където белите ти дробове крещят за кислород, но гордостта ти държи на крака.
Уважение, изковано на терен
Да застанеш на старта заедно с професионалистите, които гасят реални кризи всеки ден, беше истинска чест.
Още по-голямо бе удоволствието да усетим тяхното огромно уважение към нас — доброволците.
На това трасе няма „цивилни“ и „служебни“, има само отбор, който диша в синхрон и знае какво означава думата „дълг“. Показахме, че зад нашите обикновени професии в ежедневието се крие желязна дисциплина и непоклатим дух.
Ръкавицата е хвърлена
Това участие беше отличен шанс да премерим сили, да научим нови уроци и да докажем, че отборът ни няма страх от тежката работа.
Но нека бъдем честни — апетитът идва с яденето (и с дълбоките глътки въздух). Първото ни явяване беше само загрявка. Ръкавицата официално е хвърлена и Ви обещаваме, че догодина ние, доброволците от ДФ София, ще се върнем още по-подготвени, по-бързи и готови да разплачем хронометъра!
Превърти ежедневието си в действие и остани на първа линия с нас!
- Мартин Георгиев, доброволец на терен