Понякога най-важното не е какво виждаш на дъската. А какво усещаш от другата страна на масата. Доброволчеството често ни води на места, които не сме очаквали. В планината. До конете. На снежния склон. В парка. А понякога — около маса за табла, където няколко зара могат да вдигнат адреналина повече от цяла спасителна тренировка.
Доброволци от ДФ София се включихме като наблюдатели и помощници по време на ежегодния турнир по табла за незрящи. Когато получихме поканата, бяхме искрено очаровани — и, признаваме си, доста любопитни. Как се играе табла, когато не виждаш дъската? Как се движат пуловете? Как се разбира кой къде е? И най-важният въпрос: как се пази онова класическо спокойствие, когато заровете решат да не са на твоя страна?
Табла, която се усеща с ръце
Отговорът се оказа едновременно прост и впечатляващ.
Таблата за незрящи е специално създадена, така че играта да се следи чрез допир. По нея има жлебове, в които пуловете влизат и остават на място, а самите пулове са маркирани, за да могат играчите да ги различават.Това не е „по-лесна“ версия на играта. Това е табла, в която концентрацията е желязна, паметта е впечатляваща, а всяко движение има значение.
На тази дъска никой не гледа играта отстрани. Всеки я усеща.
Нашата задача беше съвсем конкретна, но важна: да обявяваме хвърлените зарове. Звучи лесно — докато не осъзнаеш, че всяко число може да промени играта, а около теб стоят хора, които знаят точно какво означават тези две малки точки повече или по-малко.
Имаше концентрация. Имаше тактика. Имаше смях. Имаше и онова приятно спортно напрежение, при което всички са приятели… докато не дойде време за решаващото хвърляне.
Повече от помощ
За нас това беше първият досег с таблата за незрящи. Но, както често се случва при подобни срещи, ние не просто помогнахме. Научихме.
Научихме колко изобретателно могат да бъдат премахнати бариерите, когато има желание. Научихме, че забавлението няма нужда от специални условия — има нужда от хора, които искат да бъдат заедно. И си припомнихме, че подкрепата понякога е нещо толкова простичко като глас, който ясно казва: „Две и пет.“
Помощта не винаги идва с каска и сирена. Понякога идва с два зара и добро настроение.
Винаги готови да се включим
Турнирът е само част от социалните дейности, в които с удоволствие участваме. Походи и разходки с незрящи. Конна езда. Спускане със шейни. Срещи в планината, в парка и навсякъде, където една добра компания и подадена ръка могат да направят деня по-хубав.
За нас доброволчеството не е само реакция при бедствие. То е и присъствие. Време. Внимание. Готовност да кажеш: „Да, идваме.“
Ние, доброволците от ДФ София, ще продължим да сме там — независимо дали пътят води към спасителна акция, планинска пътека, конна база или маса за табла.
Защото светът става по-достъпен не когато просто виждаме различията помежду си, а когато избираме да бъдем един до друг.
- Мартин Георгиев, ДФ София