Тръгваме отново рано сутринта, още преди да се е развиделило. Пътуваме по магистралата – три коли доброволци. Наближавайки Рилския манастир, започваме да усещаме мириса на дим. В далечината виждаме ново огнище, осветено в оранжево на фона на мастилената тъмнина.
Колегите от пожарната ни разпределиха и тръгнахме пеша към нашия фронт. Час и половина преход през гората, носейки запасите и оборудването си. Заедно с горските служители напредваме бавно. Димът се засили и започна да люти на очите. В цялото дере пълзи дим, напомняйки ни защо сме там. Над нас вече се чуват хеликоптерите, които се концентрираха върху билото на планината, за да не се прехвърли огънят.
Не можахме да стигнем до нашия фронт – огънят вече беше слязъл и ни препречи пътя. Разпределихме се и започнахме да го гасим и да правим просеки, за да не му позволим да слезе по-надолу.
Няма да говоря за чувството на безнадеждност, което те обхваща, когато видиш как цялата планина дими. Как торфът под свежата трева гори и бавно, бавно слиза надолу към нас. И как реално няма какво да направим в тази ситуация, освен да се молим за проливен дъжд.
В планината проехтя оглушителният звук от падащо дърво. Всички настръхнахме и насочихме поглед към билото. Огромна канара се беше откъснала и се търкаляше с огромна скорост към нас. Претърколи се само на метър от главата на един доброволец, преди да падне в реката. Никой от нас не смееше да си поеме дъх, осъзнавайки с какво се бяхме разминали.
Става време да се връщаме.
Огледахме за последно и оставихме там надеждите си, че огънят няма да прехвърли просеката.
На следващия ден сме пак на същия фронт.
Трудно е да опишеш радостта, която изпитваш, когато видиш, че огънят наистина е спрял там и усилията, които си вложил през тези 12 часа, не са били напразни.
По обяд започна да се заоблачава. От пожарната ни предупредиха, че се очакват гръмотевици, и бавно започнахме да слизаме.
Дъждът не закъсня.
Топъл дъжд.
Чакан дъжд.
Слизаме по пътеката, докато ни вали, и всички стискаме палци да вали дълго и проливно.
Равносметката – 4 часа сън за 2 дни, спукана гума, паднал акумулатор, спукан картер, но нищо не можа да попречи на всички колеги да изпълним своя дълг. Да пазим горите!
- Мартин Георгиев, доброволец на терен