В 9:00 ч. сутринта, на 3 октомври, в подножието на Люлин планина, Доброволно формирование София се включи в съвместна тренировка по покана на Аварийно Спасяване.
Сценарият беше ясен: няколко парапланеристи са паднали в гората, местни жители са забелязали случилото се и екипите трябва да ги открият и евакуират. Това, което не беше ясно, беше колко усърдно организаторите са се погрижили да ни осигурят разнообразие от дерета, тръни и други природни препятствия.
Денят започна с изграждане на щаба, настройване на радиостанциите и организация на издирвателните екипи. Преди да се впуснем в гората, трябваше да осигурим работеща комуникация, ясни задачи и координация между щаба и терена. Защото дори най-добрият екип трудно може да бъде ефективен, ако всеки знае какво прави, но никой не знае какво правят останалите. След това започна същинското издирване.
Организаторите се бяха постарали да разположат пострадалите на възможно най-труднодостъпните места. Стръмни дерета, гъста растителност и достатъчно тръни, за да се замисли човек дали не е по-разумно да потърси друг маршрут. Леснодостъпните локации очевидно вече бяха резервирани. Сред изненадите имаше и един пострадал, който висеше от дърво. Защото явно обикновеното издирване в гората не беше достатъчно предизвикателство.
Шегата настрана — подобни ситуации изискват внимателна оценка на обстановката, добра комуникация и преценка как пострадалият да бъде достигнат и евакуиран безопасно. Именно такива сценарии ни дават възможност да упражним действията си в условия, които не могат да бъдат напълно пресъздадени в учебна зала.
По време на тренировката работихме по няколко основни направления. Издирвахме в горски терен, като систематично претърсвахме района и локализирахме пострадалите, включително с помощта на спасително куче от SAR DOGS BG – кучето Зима. Тренирахме и радиокомуникация, карти и координати — предаване на информация между екипите и щаба, така че всички да работят с една и съща картина на обстановката. Работихме и с въжета. Друг важен елемент, който тренирахме е Първа долекарска помощ и евакуация — оказване на помощ и организирано извеждане на пострадалите от местата, на които бяха открити. А закъде сме без щаба? Там се вземаха решения базирани на постъпващата информация, координация на ресурсите и планиране на следващите действия.
Добрата координация не се проверява, когато всичко върви по план, а когато планът срещне първото стръмно дере.
Всяка от тези дейности изисква специфични умения. Предизвикателството обаче идва от взаимодействието между тях. Екипът на терен трябва да може да предаде точна информация, щабът — да я обработи и да вземе решение, а останалите участници — да се съобразят с променящата се обстановка.
И всичко това трябва да се случва, докато някой се опитва да достигне до пострадал през терен, който сякаш лично е участвал в организацията на сценария.
Не си ти когато си гладен?
След приключване на задачите се събрахме за традиционния дебрифинг. Обсъдихме кое мина добре, къде срещнахме затруднения и какво можем да подобрим при следваща съвместна работа. Това е една от най-важните части на всяка тренировка — да излезем не просто с отметнати задачи, а с ясна представа какво сме научили и как да действаме по-добре следващия път.
А за възстановяването след няколко часа издирване сред дерета и бодлива растителност домакините донесоха топли пици. Все пак подготовката за спасителни операции включва и поддържане на морала на екипа. А и дебрифингът върви някак по-леко, когато има какво да се хапне. Не си ти когато си гладен?
Защото в спасителните операции не е достатъчно всеки да умее да си върши работата. Трябва да можем да се чуваме, да си предаваме информацията навреме и да вземаме решения като екип.
Благодарим на Аварийно Спасяване за поканата, организацията и възможността да упражним съвместната си работа в реалистичен сценарий.
- Диляна Бурова, Доброволец на терен
- Снимки: Пламена Славова, Диляна Бурова