Няколко дни. Десетки екипи. Един град, „разтърсен“ от земетресение. И една обща мисия: когато реалната беда дойде, никой да не остане сам. Има места, на които хаосът е част от сценария. Сирени прорязват въздуха, хеликоптери кръжат над главите, спасители преминават през отломки, а по пътя към града се движат колони с техника, която обикновено виждаме само в новините или в холивудските филми.
За една седмица в началото на септември, околностите на Монтана се превърнаха именно в такова място — в сцена на пълномащабно международно учение на НАТО. Сценарият беше тревожно познат: мащабно земетресение поразява града, а България отправя апел за международна помощ.
Само че това не беше филм. Или поне не съвсем.
Учение, което не оставя място за „дано“
Както всяко голямо учение на НАТО, и това беше организирано максимално близо до реалните условия. Защото в истинска криза няма втори дубъл. Няма пауза. Няма време за „нека опитаме пак“.
Целта беше ясна: спасители от различни държави, с различни системи, езици и навици, да работят като един екип. Да се учат да вземат решения под напрежение, да координират действията си и да изграждат устойчивост там, където на пръв поглед всичко вече е рухнало.
При бедствие националността няма значение.
Значение има кой може да стигне пръв, кой може да помогне и кой няма да се откаже.
Един апокалиптичен филм — с истинска цел
През няколкото дни на учението Монтана и районът около нея видяха почти всички лица на голямото бедствие.
Имаше търсене и спасяване в градска среда. Имаше реакции при химически, радиационни и опасни материали. Имаше водни спасителни операции в язовир „Огоста“, водолази, евакуация и спасяване с въжен способ. Имаше сценарий за масова катастрофа на магистрала, парамедици, хеликоптери и безброй малки решения, от които в реалния свят зависи нечий живот.
Понякога гледката беше като от голяма екшън продукция: дим, сирени, защитни костюми, носилки, въжета и машини. Разликата е, че тук никой не тренираше за аплодисменти. Тренираше се за деня, в който някой някъде наистина ще има нужда от помощ.
Доброволците в международния кадър
Представители на ДФ София бяха част от това мащабно международно преживяване — сред хората, които не гледат кризата отстрани, а избират да бъдат подготвени за нея.
И като стана дума за кадри: представител на ДФ София получи честта, по покана на НАТО и EADRCC, да заснеме официалния видеообзор на събитието.
Това е признание, но и отговорност. Защото добрата история на едно учение не е просто поредица от впечатляващи кадри. Тя показва нещо много по-важно.
Зад униформите, техниката и международните абревиатури стоят хора.
Хора, които тренират за най-тежките моменти в живота на други хора.
Защото помощта започва преди бедствието
Най-силната част от подобни учения не е хеликоптерът, който каца на терена. Не е техниката. Не е дори мащабът.
Най-силното е тихото обещание между хора и държави: че когато земята се разклати, няма да се питаме откъде идва помощта.
Ще я приемем. Ще я дадем. И ще бъдем там.
Защото в деня на истинската катастрофа никой няма да има нужда от герои от филм. Ще има нужда от хора, които вече са тренирали да бъдат до него.
- Мартин Георгиев, ДФ София
- Снимки: ГДПБЗН и Мартин Георгиев